Интервюто е част поредицата от постове: „Най-добра телемедицинска практика“, които посвещаваме на всички отдадени лекари, които са номинирани от пациентите за най-добра телемедицинска практика всеки месец в Healee. Д-р Димитрова води класацията за най-висок рейтинг от пациентите в Healee за последните два месеца.
Д-р Димитрова е специалист психиатър в София с над 20 години опит. Тя работи в областта на диагностика и комбинирано (медикаментозно и психотерапевтично) лечение на паническо разстройство, тревожни и стресови състояния, депресия, биполярно афективно разстройство, психоза.
Д-р Димитрова завършва Медицински университет в София през 1997 г., а своята специалност придобива през 2007 г.
Започва своята кариера в УМБАЛ Александровска, София. А от 2007 г. има своя индивидуална практика на ул.Марица 13. Повече за нейната практика можете да прочетете на нейния сайт – http://drdimitrova.com/
Д-р Димитрова сподели своята лична оценка за това как пандемията влияе на психичното ни здраве, независимо дали сме попадали в обсега на вируса. Ето какво сподели тя с нас по темата:
Д-р Димитрова, можете ли да ни кажете какво Ви накара да станете психиатър?
Д-р Димитрова: Със сигурност да стана психиатър не ми е детската мечта и със сигурност не го бях планирала. Просто така се стекоха обстоятелствата. Когато трябваше да взема решение какво да специализирам, реших, че в България са малко психиатрите, и че в един момент хората ще имат нужда от повече такива специалисти. Но никога преди това не съм имала желание точно за тази специалност. За мен психиатрията беше зоната на здрача. По онова време се плащаше за специализация и беше по-добре да избера специализация, в която има малко на брои специалисти.
Какво е Вашето мнение за влиянието на пандемията върху психичното здраве на хората?
Д-р Димитрова: За мен медийната преса влияе най-много върху психичното здраве на хората. По телевизията се среща прекалена псевдо информираност, която стресира хората. Никой не се опитва да успокоява, а всеки се опитва да обяснява какво става на третия или петия ден след като се разболееш. По принцип всеки го е страх за живота му. А в момента определено страховете са насочени изцяло в тази посока, което води до регрес при хората. От една страна страха, а от друга хаоса, че никой не знае какво следва. Нормално е, това да потиска и депресира съвременния човек, които е тревожен като цяло, и това което се случва е, че в един момент липсата на представа, липсата на яснота, липсата на политика води до още по-голяма тревожност.
Другият проблем е хората, които уж трябва да те насочват – експерти, политици, специалисти, журналисти, всъщност са много по-объркани от теб и в един момент този тотален хаос прави човека лабилен. Тоест ти нямаш решение, нямаш план и ако до преди 5 месеца си се страхувал от болестта, то в момента те е страх от неизвестното – как и докога ще продължи тази пандемия. Вече всеки човек има разболял се познат, той самият е преболедувал или за съжаление преживял загуба на близък човек. Хората днес се питат кое е новото нормално. Реално колкото повече искаш да добиеш представа за случващото се, все повече започваш да се притесняваш, защото тази представа я няма. Медиите не казват колко е броя на оздравелите хора, не дават определени насоки, с които можеш да си помогнеш ако се разболееш. Изглежда за тях всичко е политика, което отстрани изглежда като разговор пред блока.
Какво могат да направят хората, за да не засилват стреса и страха в ежедневието си?
Д-р Димитрова: Мисля си, че хубавото, което ни се случи от преживяното досега през пандемията е, че се научихме да живеем тук и сега, защото досега все сме се опитвали да бъдем щастливи в бъдещето или мислейки си за миналото и малко или много днес преминаваше. Аз смятам, че ако хората правят планове до края на седмицата може би ще успеят да намалят тревожността. Очевидно не можем да си направим план къде ще почиваме през лятото или дали ще работим след два месеца. Може би просто трябва да ограничим малко тези планове и да живеем за момента.
Стресът е биохимия, колкото и да смятаме, че зависи от нещата около нас – като колко често спортуваме, практикуваме йога или не. Стресът трябва да се лекува предимно биохимично и когато това се случва психиката на човек се нормализира. Целта на хапчето не е да те направи щастлив, а целта на медикамента, които предписват психиатрите е чисто физически да успокоят тялото. Според мен и много други мои колеги всеки съвременен човек е тревожен. Човек има нужда от нещо, което да му помогне да бъде по-спокоен, защото определено животът не ти помага в това отношение, ами напротив, забързаното ежедневие само засилва тревожността. Но хората вече не ги е срам да потърсят помощ, защото виждат, че тази тревожност ги изкарва извън ритъм.
Чувала съм, че хората решават да тренират, за да се успокоят, но трябва да разберат, че това е грешно, тъй като по този начин те напрягат едно вече стегнатото тяло. А когато тялото е напрегнато и отиваш да бягаш, се чувстваш освежен само за два часа, а след това тялото ти е още по-напрегнато.
Как се промени практика Ви с настъпването на пандемията?
Д-р Димитрова: Моята работа се увеличи още през последните години. Още преди да дойде пандемията. През последната година определено се усети, че хората все повече търсеха помощ за своето психично здраве. Хората, които най-много се свързват с мен без никакви съмнения са младите хора. Последните 2-3 години хората нямат притеснения да се свържат с психолог, дори споделят с приятели и близки без да се крият. Но това си е логичен процес. Иначе в самата практика, това което промених е, че отлагам спирането на хапчета. За мен всеки има нужда от “анти-тревожно” средство по време на подобни времена като сегашното.
Хората обикновено се страхуват да споделят, че посещават психиатър или обмислят да се свържат с такъв. Според Вас, как можем да се преборим с тази стигма на психичното здраве?
Д-р Димитрова: Според мен това е стигма на лекарите, а не на хората. Стигна на психиатрите. Моят график е пълен и часовете ми са запълнени от месеци. Не мисля, че хората вече дори се замислят дали да потърсят помощ. Нещо повече, вече самите лични лекари насочват хората и хората си споделят един на друг. Мои пациенти казват, че техни колеги или комшии са ме препоръчали. Това само по себе си показва, че стигмата е останала в миналото.
Д-р Димитрова, как научихте за Healee MD и как решихте да добавите телемедицината към Вашата практика?
Д-р Димитрова: Категорично, за мен това е било опция да си улесня работата, както и да улесня своите пациенти. За мен лично на телемедицината тепърва и предстои бъдеще, тъй като вече се берат плодовете от ползите и предимствата от нея, както за лекари, така и за пациенти. Аз отдавна съм имала тази необходимост и съм търсила начини как да предложа на пациентите друг достъп освен кабинета. Смятах още тогава, че хората имат нужда от достъп до психиатър, независимо къде се намират. Пациентите са навсякъде, не само в България, и имат нужда от нещо регламентирано, сигурно и с перфектно изпълнение.
Какъв съвет бихте дали на други психиатри, които не са сигурни в предимствата на телемедицината като допълнение към тяхната медицинска практика?
Д-р Димитрова: Единствено да пробват и съм сигурна, че ще се убедят.
Как виждате бъдещето на онлайн консултациите, като един допълнителен начин на психиатрите да предоставят експертна психиатрична оценка, да провеждат индивидуални или групови терапевтични сесии? Д-р Димитрова: Ами със сигурност телемедицината ще бъде основен начин за контакт лекар-пациент, и въпреки че понякога на мен ми липсва контактът с хора, може би защото съм от друго поколение, аз лично смятам, че телемедицината ще бъде основният начин за комуникация между специалисти и пациенти в бъдеще. Обстоятелствата са такива, че показват бъдещето на такъв вид медицински консултации. Въпросът е всички ние да го приемем и да се адаптираме.